ОНКОЛОГИЯ/ONCOLOGY
Наследствените ракови синдроми са отговорни за приблизително 5-10% от всички видове рак.
Оторизиран представител на SEQUENOM
Лаборатория „CellGenetics“
Наследствените ракови синдроми са отговорни за приблизително 5-10% от всички видове рак. Наследствен раков синдром може да се подозира в случаи на множество роднини от една и съща страна на семейството, диагностицирани с онкологични заболявания, рак в ранна възраст или наличие на няколко ракови заболявания при един човек. Най-честите наследствени ракови синдроми са рак на гърда и яйчници, синдром на Lynch, синдром на Li-Fraumeni, синдром на Cowden, фамилна аденоматозна полипоза (FAP), синдром на Von-Hippel Lindau, синдром на Peutz–Jeghers, множествена ендокринна неоплазия, тип 1 и тип 2. Повечето от наследствените ракови синдроми се унаследяват по автозомно доминантен механизъм (т.е. съществува вероятност от предаване в потомството в 50% от случаите) и се характеризират с висока пенетрантност.
Колоректалният карцином е един от най-често срещаните ракови заболявания в света със силно изразен наследствен компонент. Наследственият рак на дебелото черво се поделя на не-полипозни и полипозни синдроми. Най-честата форма на наследствен колоректален карцином е синдромът на Lynch (известен също като наследствен неполипозен колоректален рак). Смята се, че представлява 5% от всички онкологични заболявания на дебелото черво. Фамилната аденоматозна полипоза се характеризира с развитието на стотици до хиляди аденоматозни полипи в колона. Ако не се лекува, пациентите с фамилна аденоматозна полипоза имат почти 100% шанс да развият рак на дебелото черво на възраст 35-40 години. Други по-редки синдроми включват MUTYH-асоциирана полипоза, синдром на Peutz-Jeghers, ювенилна полипоза и синдром на Cowden.