НЕФРОЛОГИЯ/ NEPHROLOGY
Приблизително 5-15% от населението по света е засегнато от хронични бъбречни заболявания.
Оторизиран представител на SEQUENOM
Лаборатория „CellGenetics“
Смята се, че наследствените бъбречни заболявания причиняват 50% от педиатричната хронична бъбречна недостатъчност и 20% – при възрастните. До момента са идентифицирани генетични варианти, свързани с нефрологични заболявания в множество гени. Напредъкът в генетичните технологии спомага значително за диагностиката, патогенезата и терапията на бъбречните заболявания. Много бъбречни нарушения водят до краен стадий на бъбречно заболяване – трайна бъбречна недостатъчност, която изисква бъбречна трансплантация.
Някои от най-разпространените наследствени бъбречни заболявания са:
- Бъбречни кистозни цилиопатии: автозомно доминантна/рецесивна поликистозна бъбречна болест, автозомно доминантна тубулоинтерстициална бъбречна болест, нефронофтиза
- Бъбречни тубулни нарушения: синдром на Bartter, синдром на Gitelman, псевдохипоалдостеронизъм (тип 1/2)
- Гломерулни заболявания: нефротичен синдром, фамилен атипичен хемолитично-уремичен синдром, синдром на Alport, фибронектинова гломерулопатия
- Нефролитиази: първична хипероксалурия, цистинурия, наследствена ксантинурия, болест на Dent
- Вродени аномалии на отделителната система: бъбречна агенеза, бъбречна хиподисплазия, мултикистична бъбречна дисплазия, везикоуретерален рефлукс
Едно от най-честите бъбречни заболявания с генетична етиология е поликистозната бъбречна болест (PKD). Заболяването се наследява по автозомно доминантен (ADPKD) или автозомно рецесивен (ARPKD) начин. Характеризира се с наличието на множество кисти предимно в бъбреците и черния дроб и може да се появи както в неонаталния период, така и в зряла възраст. Обикновено ADPKD се диагностицира през второто и третото десетилетие от живота, докато ARPKD често се проявява in utero или в неонаталния период с двустранно разширени бъбреци. При повечето семейства с ADPKD се наблюдава дефект в гена PKD1 (85%) и по-малка част в гена PKD2 (15%).