МЕТАБОЛИЗЪМ/ METABOLISM

Метаболите болести водят до нарушение в обработката и разпределението на макронутриенти в организма (напр. белтъци, мазнини, въглехидрати). Наследствените метаболитни нарушения се дължат на дефектен ген, който води до ензимен дефицит. Съществуват стотици различни генетични метаболитни нарушения, като симптомите, лечението и прогнозата им варират значително. Метаболитните нарушения често имат сходни и припокриващи се симптоми, което води до затруднения в разграничаване на отделни типове без наличието на окончателна информация за генетичен дефект. Поотделно наследствените метаболитни нарушения се срещат с ниска честота в общата популация. Взети заедно, обаче, те засягат около 1 на 1000 до 2500 новородени. Повечето от тях се унаследяват по автозомно рецесивнен механизъм.

Метаболитните нарушения могат да присъстват при раждането и много от тях могат да бъдат идентифицирани чрез рутинен скрининг. Някои метаболитни разстройства могат да бъдат диагностицирани по-късно в живота, когато се появят симптоми и терапията да бъде по-малко успешна. Един от основните стремежи е масовият генетичен скрининг на новородени за метаболитни болести, който дава възможност за най-ранно разпознаване и терапия, предотвратяване на заболеваемостта, смъртността и уврежданията, свързани с наследствените метаболитни разстройства.

Захарният диабет (ЗД) е болест, характеризираща се с повишено ниво на кръвната захар (глюкоза) в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото. Инсулинът е хормон, секретиран от панкреаса, който стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. Когато клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта (хипергликемия), което води до усложнения в сърдечно-съдовата, нервната и други системи.

Doctor checking blood sugar level with glucometer

Оставен без медицинско третиране, диабетът може да причини множество акутни усложнения, като хипогликемия, диабетна кетоацидоза или хиперосмоларна кома. Тежки дълготрайни усложнения, свързани с диабета, са сърдечно-съдовите болести, бъбречната недостатъчност, диабетната ретинопатия.

Разпространеността на захарния диабет сред човешката популация е средно от 1 до 3% като при децата и юношите е 0,1 до 0,3%. Ако се прибавят и недиагностицираните случаи, процентът може да достигне до 6%.

Диабетът тип 1 се характеризира със загубата на произвеждащите инсулин бета-клетки в лангерхансовите острови на панкреаса, което води до намаляване на отделяното количество инсулин. Той се разделя на два вида – имунно медииран и идиопатичен. Повечето случаи на диабет тип 1 са с имунно медииран характер, като загубата на бета-клетките се дължи на автоимунна атака от T-лимфоцити. Диабетът тип 2 се характеризира с инсулинова резистентност, понякога съчетана с понижено отделяне на инсулин от панкреаса.

Според класификацията на различните форми на захарен диабет (ЗД), моногенните наследствени форми се обособяват в самостоятелна група. Причината за възникването им е дефект в единствен ген, като унаследяването може да стане по доминантен, рецесивен или неменделеево зависим път, а могат да бъдат резултат от de novo възникнала мутация. Понастоящем са познати над 40 генетични типа на моногенен диабет. Смята се, че около 1-4% от диагностицираните случаи на захарен диабет в детска възраст се дължат на моногенни наследствени форми, като неправилно биват диагностицирани като тип 1 ЗД, по-рядко като тип 2 ЗД.

Идентифицирането на пациентите с моногенен захарен диабет подобрява грижите за тези пациенти, определяйки адекватно лечение и спомага за установяване на други членове на семейството, носители на патологичния ген чрез насочено търсене.

Диабетът, проявяващ се с настъпване на зрелостта (Maturity Onset Diabetes of the Young или съкратено MODY) е наследствена форма на захарен диабет. Причинява се от вродено увреждане на над 14 възможни гена. До 5% от всички диагностицирани случаи на диабет по света може да се дължат на MODY. Също като останалите хора с диабет, и хората с MODY имат затруднения в контрола на кръвната захар. MODY се проявява по-често при юношите и младите хора, но може да се наблюдава във всяка възраст. По своята същност MODY прилича повече на диабет тип 1, от колкото на тип 2, но може да се сбърка и с двата типа. При диабет тип 1 панкреасът не може де произвежда достатъчно инсулин. Организмът на хората с диабет тип 2 от друга страна произвеждат достатъчно инсулин, но клетките им са резистентни към неговото действие.

Диабет тип 2, обикновено е свързан с наднормено тегло и т. нар. метаболитен синдром. Това не е така при диабет тип 1 и MODY. При MODY обаче телесното тегло има значение. Ако човек с MODY генна мутация е с наднормено тегло, той ще прояви симптоми на заболяването по-рано от човек със същата мутация и нормална телесна маса. Също като другите форми на диабет, при MODY се наблюдават характерните усложнения на сърдечно-съдовата, отделителната и зрителната система.

MODY се предава автозомно доминантно в поколението. Различните генетични субтипове на MODY се различават по време на отключване на нарушението, степента на хипергликемия, отговора на лечение. Три са гените, отговорни за по-голяма част от случаите на MODY – GCK, HNF1A, HNF4A, но общо са известни над 14 гена, които водят до такъв тип нарушение. MODY 2, GCK-MODY или лека хипергликемия на гладно в резултат на генна мутация в глюкокиназния ген. Това е най-честата форма на моногенен диабет, установявана в педиатричните клиники.

Моногенен диабет трябва да бъде обмислян винаги, когато родител на засегнато от болестта дете има захарен диабет.

Затлъстяването е хронично метаболитно заболяване, широко разпространено в съвременния свят. Нежеланото натрупване на тегло възниква в резултат от комбинация на много фактори: биологични, генетични, социални и поведенчески фактори, както и околна среда. Основен рисков фактор за затлъстяването е генетичната предразположеност. Затлъстяването е полигенно заболяване. Установени са стотици гени, които допринасят за развитието на обезитет. Съществува и моногенно затлъстяване, което се дължи на мутация в един ген, а носителите му неизбежно развиват обезитет. То съставя около 6% от случаите на обезитет и обичайно започва от много ранна детска възраст (под 3 години) и достига екстремни стойности. Най-често замесеният ген е MC4R, който кодира меланокортин 4 рецептора. Mутации, предразполагащи към затлъстяване, са открити в гени, които играят съществена роля в контрола на апетита, приема на храна и енергийната хомеостаза – главно в гени, които кодират хормона лептин, лептиновия рецептор, проопиомеланокортин.

В някои случаи се съчетава с други проблеми, като умствена изостаналост, нарушения в развитието, безплодие и множество малформации.

Metabolic diseases-Obesity-Laboratoria-CellGenetics

Кога се препоръчва изследване за наследствени метаболитни болести?

  • Съмнение за метаболитно заболяване
  • Неонатален скрининг за метаболитно заболяване
  • Превенция раждане на засегнато дете при двойки със семейна история на метаболитни заболявания

Какви са ползите от генетичното изследване за метаболитни болести?

  • Дава възможност за бързо начало на подходяща терапия
  • Спомага поставянето на диагноза или изясняването на поставена диагноза
  • Установява кои членове на семейството са носители на болестотворни варианти
  • Предоставя възможности за семейно планиране
  • При необходимост препоръчва консултация със специалист в съответната област

Какви панели предлагаме?

  • Метаболитни болести /650 гена/
  • Затлъстяване /70 гена/
  • Диабет /100 гена/
  • MODY (Диабет, проявяващ се с настъпване на зрелостта) /30 гена/
  • Дислипидемия, хиперхолестеролемия и хиперлипидемия /110 гена/
  • Хипертриглицеридемия /16 гена/
  • Фамилна хиперхолестеролемия /24 гена/
  • Болест на Wilson /1 ген/
  • Дефекти в метаболизма на витамин В /45 гена/
  • Хипофосфатемии /42 гена/
  • Недостиг на витамин Д /42 гена/
  • Недостиг на желязо /28 гена/
  • Хиперферитинемия /15 гена
  • Недостиг на калций /67 гена/

Оторизиран представител на SEQUENOM

Лаборатория „CellGenetics“

Лаборатория „CellGenetics“ е най-новото звено към Тъканна банка „Садаса 2007“, която вече 10 години е лидер в съхранението на стволови клетки и ексклузивен представител на английската банка за съхранение „Cells4Life“. ТБ „Садаса“ разширява дейността си, като отваря нова генетична и медико-диагностична лаборатория „CellGenetics“, която ще се занимава със специализирани анализи на данни от цялостно геномно секвениране и пълен набор от услуги в областта на клиничната диагностика.

Геномното секвениране представлява широкоспектърно генетично изследване, при което се установява последователността на близо 100% от човешкото ДНК. Изследването е ново за българския пазар, като с въвеждането му основната цел на екипа ни е да създадем устойчив модел за развитие на персонализираната медицина и геномика в България, предлагайки на клиентите си достъпен начин да получат пълните данни от генома си. След генериране на данните основна отговорност на екипа ни от експерти е да спомогнем при интерпретацията на геномните секвенции, извършвайки таргетни анализи на различни панели от гени в зависимост от интереса на клиента.

Геномното секвениране дава информация за последователността от бази на всеки един протеин-кодиращ ген, както и на всички РНК гени и други функционални региони, регулиращи генната експресия.

Left Menu Icon