КАРДИОЛОГИЯ/ CARDIOLOGY

Оторизиран представител на SEQUENOM

Лаборатория CellGenetics

Наследствените сърдечно-съдови заболявания обхващат широк спектър от синдроми, засягащи сърцето и главните кръвоносни съдове – кардиомиопатии, аритмии, аортопатии, фамилна хиперхолестеролемия, хипертония, тромбоемболия, венозна тромбоза, вродени структурни сърдечни дефекти и други. Обединени, тези нарушения са сравнително често срещани и са свързани с тежки клинични изяви като внезапна сърдечна смърт, сърдечна недостатъчност и преждевременно развитие на коронарна болест.

Генетичната диагностика е най-ефективният начин за отдиференциране на типовете наследствени сърдечно-съдови заболявания. Конкретизирането на диагнозата стои в основата за избора на правилна терапия и взимането на добре информирани решения за профилактика на болестта. Повечето сърдечно-съдови заболявания се унаследяват по автозомно доминантен механизъм. Генетичната диагноза се счита за най-подходящият метод за определяне на риска за членове в семейството на лица, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Идентифицирането на членове на семейството в риск позволява превантивно лечение и модифициране начина на живот. Дава насоки за извършване на рутинно проследяване от здравни специалисти. Генетичната диагностика може да помогне и при семейното планиране с цел предотвратяване предаването на сърдечно-съдово заболяване в потомството.

Кардиомиопатиите водят до развитието на първични и вторични заболявания на съдечния мускул, водещи до тежка сърдечна дисфункция. В редица случаи се наблюдава генетична предиспозиция, която има тежест при развитието на кардиомиопатия при около 20% от пациентите. Заболяването по своята същност представлява специфично увреждане на сърдечния мускул, което води до дилатация – разширение и удължаване на кухините, с последваща фиброза и развитие на париетални тромби. В последствие се развива и разширение в междуклетъчното пространство на сърдечния мускул, с увеличение в броя на макрофагите, увеличен синтез на сърдечномускулни протеини и фибробласти.

Вродените сърдечни аномалииса едни от най-честите и най-тежки пороци при децата след раждане. Аномалиите могат да засегнат структурата на сърцето, неговите съдове или някои от големите съдове, тръгващи от сърцето. Промяната в структурата на сърцето може да наруши правилното движение на кръвта в него – от предсърдие към камера, а също и изпомпването и към периферията. По данни на СЗО състоянието се среща при между 0,8 и 1,2% от родените деца. Генетичната предразположеност играе роля в около 15% от случаите.

Синдромът на Noonan е автозомно-доминантен дисморфичен синдром, който се характеризира с нисък ръст, къс врат, излишество от кожа около врата, хипертелоризъм, антимонголоидно разположени очни цепки, ниско разположени и ротирани назад ушни миди, сърдечни аномалии (най-често пулмонална стеноза, дефект на междупредсърдната преграда, дефект на междукамерната преграда, и хипертрофична кардиомиопатия), медиален очен епикант, глухота, изоставане в развитието, и лесно кървене. Приблизително 50% от засегнатите от синдрома на Noonan имат мутации в гена PTPN11, a 20% имат мутации в гена SOS1. Мутациите в гена RAF1 представляват между 10% и 15% от случаите на синдрома на Noonan. Около 5% от хората със синдром на Noonan имат мутации в KRAS гена. Синдромът на Noonan се наблюдава при около 1 на 1 000 до 1 на 2500 души.

Синдромът на Brugada е рядко генетично състояние, което причинява анормален сърдечен ритъм в долните камери на сърцето (вентрикули). Този неравномерен сърдечен ритъм може да причини припадък (синкоп) и да доведе до внезапна сърдечна смърт. При около 15-20% от пациентите със синдром на Brugada се наблюдава мутация в гена за натриевите каналчета SCN5A.

Cardiology-Ehlers-Danlos-Laboratoria-CellGenetics1

Синдромът на Ehlers-Danlos представлява група наследствени нарушения, дължащи се на дефект в синтеза на колаген (тип I/ тип III), които засягат съединителната тъкан, поддържаща кожата, костите, кръвоносните съдове и много други органи и тъкани. Дефектите в съединителната тъкан предизвикват симптоми, вариращи от леко разхлабени стави до животозастрашаващи усложнения. В повечето форми на синдрома се наблюдава необичайно голям обхват на движението на ставите (хипермобилност) и това е отличителна черта на хипермобилната форма. Установено е, че мутации в поне 19 гена причиняват формите на синдрома. Мутациите в гените TNXB, COL5A1COL5A2 и COL1A1 могат да причинят класическaта форма на болестта. Сърдечноклапната форма и някои случаи на артрохалазната форма се причиняват от мутации в гените COL1A2 и COL1A1. Повечето случаи на съдовата форма са в резултат от мутации в гена COL3A1, въпреки че рядко тази форма се причинява от някои мутации в COL1A1 гена. Дерматоспараксисната форма е причинена от мутации в гена ADAMTS2. Мутациите на гените PLOD1 или FKBP14 водят до кифосколиозната форма.

Синдромът на Marfan е генетично заболяване на съединителната тъкан. Болестта е силно клинично хетерогенна – варира от леко до остро системно заболяване. Най-сериозното увреждане са дефекти на сърдечните клапи и аортата, които могат да доведат до ранна смърт при липса на проследяване. Синдромът може да засегне бели дробове, очи, съединителна тъкан около гръбначния мозък, скелет. Болните обикновено са високи с издължени крайници, с дълги и тънки пръсти на ръцете и краката. Заболяването се унаследява по автозомно доминантен механизъм и се причинява от неправилното нагъване на белтъка фибрилин 1, който формира еластични нишки в съединителната тъкан и допринася за активацията на клетъчната сигнализация посредством TGF-β. Мутиралият фибрилин 1 се свързва слабо с  TGF-β, което води до акумулация на излишък от TGF-β в дробовете, сърдечните клапи и аортата. Това е предпоставка за абнормална структура на васкуларната гладка мускулатура и занижаване на здравината на извънклетъчното вещество.

Синдромът на удължен QT интервал представлява състояние, при което се демонстрира внезапна сърдечна аритмия, която пречи на сърцето да изпомпва достатъчно кръв, необходима на тялото. Този недостиг на кръв може да доведе до смърт. Синдром на удължения QT интервал e наследствено заболяване, което често се съчетава с глухота (синдром на Jervell-Lange-Nielsen). Съществуват три типа нарушения, като първите две са свързани с мутация на калиевите канали, а третият тип – с промени в натриевите канали. Тези генетични заболявания крият опасност от полиморфни камерни тахикардии.

Синдромът на скъсен QT интервал е заболяване, свързано с дефект в калиевите канали се представя със силно скъсен QT ≤ 300 msec.

Дислипидемия се нарича всяко състояние, при което е нарушена мастната обмяна в организма и присъства абнормално количество или структура на липидите в кръвта. Хиперлипидемията е група от нарушения на метаболизма на липопротеините, водещи до повишени кръвни нива на определени форми на холестерол и триглицериди. Това е най-честата форма на дислипидемия (която включва всички необичайни нива на липиди в кръвта). Хиперлипидемията е изключително разпространена, особено в Западното полукълбо, но също така и в целия свят. Хиперлипидемията е важен рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания, главно поради значителния ефект на холестерола върху развитието на атеросклероза. Освен това някои хиперлипидемии влияят върху развитието на остър панкреатит.

Пулмоналната хипертония представлява трайно повишено налягане в белодробната артерия (средно налягане над 25 mmHg в покой и над 30 mmHg при физическо усилие). Това води до обременяване на дясната камера с постепенно развитие на десностранна сърдечна недостатъчност и летален изход. Фамилната форма на ППХ съставлява от 12% до 20 % от всички случаи на ППХ и се характеризира с автозомно доминантно унаследяване, различна възраст на изява и непълна пенетрация. Клиничната картина на фамилната и спорадична форми на ППХ е идентична. ППХ е резултат на абнормна пролиферация на съдовия ендотел и гладко-мускулните клетки в съдовете на белия дроб.

Кога се препоръчва изследване за наследствени сърдечно-съдови заболявания?

  • Необясними сърдечен арест или внезапна смърт
  • Неизяснени припадъци или гърчове, асоциирани с физически или емоционален стрес
  • Неизяснени припадъци или гърчове с нормална неврологична оценка
  • Необходимост от поставяне на пейсмейкър преди 50-годишна възраст
  • Сърдечна недостатъчност преди 60-годишна възраст
  • Сърдечна хипертрофия
  • Сърдечна аритмия
  • Сърдечен удар, коронарна артериална болест или инсулт в ранна възраст (мъже под 55 години, жени под 65 години)
  • Разширен аортен корен или аортна аневризма преди 55-годишна възраст
  • Синдром на внезапна смърт при кърмаче (SIDS) в семейството
  • Вроден сърдечен дефект
  • Повече от един роднина със същия вид сърдечно-съдово заболяване
  • Установен патологичен или вероятно патологичен вариант в семейството

Какви са ползите от генетичното изследване за сърдечно-съдови заболявания?

  • Определя риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване
  • Предоставя възможност за предприемане на съответни стъпки за намаляване на риска
  • Дава възможност за бързо начало на подходяща терапия
  • Спомага поставянето на диагноза или изясняването на поставена диагноза
  • Установява кои членове на семейството са изложени на риск и подлежат на препоръчително тестване
  • Предоставя възможности за семейно планиране
  • При необходимост препоръчва консултация със специалист в съответната област

Какви панели предлагаме?

  • Кардиология /300 гена/
  • Кардиомиопатия /220 гена/
  • Дилатативна кардиомиопатия /130 гена/
  • Хипертрофична кардиомиопатия /100 гена/
  • Аритмия /220 гена/
  • Аортопатии /53 гена/
  • Вродени структурни сърдечни аномалии /130 гена/
  • РАСопатии (включва и синдром на Noonan) /36 гена/
  • Синдром на Noonan (core panel) /14 гена/
  • Синдром на Brugada /26 гена/
  • Синдром на Ehlers-Danlos /100 гена/
  • Синдром на Marfan /36 гена/
  • Синдром на Loeys-Dietz /5 гена/
  • Синдроми на удължен и скъсен QT интервал /20 гена/
  • Дислипидемия, хиперхолестеролемия и хиперлипидемия /110 гена/
  • Хипертриглицеридемия /16 гена/
  • Фамилна хиперхолестеролемия /24 гена/
  • Пулмонална артериална хипертония /23 гена/

Оторизиран представител на SEQUENOM

Лаборатория CellGenetics

Лаборатория „CellGenetics“ е най-новото звено към Тъканна банка „Садаса 2007“, която вече 10 години е лидер в съхранението на стволови клетки и ексклузивен представител на английската банка за съхранение „Cells4Life“. ТБ „Садаса“ разширява дейността си, като отваря нова генетична и медико-диагностична лаборатория „CellGenetics“, която ще се занимава със специализирани анализи на данни от цялостно геномно секвениране и пълен набор от услуги в областта на клиничната диагностика.

Геномното секвениране представлява широкоспектърно генетично изследване, при което се установява последователността на близо 100% от човешкото ДНК. Изследването е ново за българския пазар, като с въвеждането му основната цел на екипа ни е да създадем устойчив модел за развитие на персонализираната медицина и геномика в България, предлагайки на клиентите си достъпен начин да получат пълните данни от генома си. След генериране на данните основна отговорност на екипа ни от експерти е да спомогнем при интерпретацията на геномните секвенции, извършвайки таргетни анализи на различни панели от гени в зависимост от интереса на клиента.

Геномното секвениране дава информация за последователността от бази на всеки един протеин-кодиращ ген, както и на всички РНК гени и други функционални региони, регулиращи генната експресия.

Left Menu Icon