ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ/ GASTROENTEROLOGY

Оторизиран представител на SEQUENOM

Лаборатория „CellGenetics“

Много заболявания, засягащи стомашно-чревния тракт, имат наследствена етиология или засягат хора, които имат генетична предразположеност към проява. Известни са редица гени, отговорни за голяма част от тези състояния. Стомашно-чревните заболявания варират по тежест и могат да причинят нарушения в един или множество органи. Водят до влошаване качеството на живот, причиняват здравословни проблеми през целия живот, като в най-тежките форми могат да доведат до преждевременна смърт.

Стомашно-чревният рак се отнася до злокачествени тумори, възникващи от стомашно-чревния тракт и спомагателните органи на храносмилането, включително хранопровод, стомах, панкреас, тънки черва, дебело черво и ректум. Фамилните онкологични заболявания на стомашно-чревния тракт се характеризират с автозомно доминантно унаследяване и висока пенетрантност. Колоректалният карцином е един от най-често срещаните ракови заболявания в света със силно изразен наследствен компонент. Наследственият рак на дебелото черво се поделя на не-полипозни и полипозни синдроми. Най-честата форма на наследствен колоректален карцином е синдромът на Lynch (известен също като наследствен неполипозен колоректален рак). Смята се, че представлява 5% от всички онкологични заболявания на дебелото черво. Фамилната аденоматозна полипоза се характеризира с развитието на стотици до хиляди аденоматозни полипи в колона. Ако не се лекува, пациентите с фамилна аденоматозна полипоза имат почти 100% шанс да развият рак на дебелото черво на възраст 35-40 години. Други по-редки синдроми включват MUTYH-асоциирана полипоза, синдром на Peutz-Jeghers, ювенилна полипоза и синдром на Cowden.

Рак на стомашно-чревния тракт. Наследственият дифузен рак на стомаха най-често се причинява от мутации в гена CDH1. Средната възраст на поява на рака е 38 години, а кумулативният риск да се развие до 80-годишна възраст е около 80% независимо от пола. При жените с патологични мутации в гена CDH1 съществува и 39%-52% риск от лобуларен рак на гърдата. Наследствените гастроинтестинални стромални тумори най-често се причиняват от мутации в гена KIT и се унаследяват автозомно доминантно с висока пенетрантност. Синдромът на Carney-Stratakis се дължи на патологични мутации в гените SDHB, SDHC, SDHD, а ракът на хранопровода – на мутации в RHBDF2.

При приблизително 10% от раковите заболявания на панкреаса се наблюдава фамилност. За фамилен рак на панкреаса може да се говори, когато в дадено семейство има поне една двойка роднини от първа степен (родител-дете или двойка брат/сестра) с рак на панкреаса. Той е силно генетично хетерогенен (причинява се от патологични мутации в гените ATM, BRCA2, CDKN2A, PALB2). Рискът от развитие на рак на панкреаса е повишен, когато налице има наследствен синдром на рак на гърда и яйчник, синдром на Lynch, атаксия телеангиектазия и фамилна аденоматозна полипоза. Генетичната диагностика при рака на панкреса дава възможности за персонализирани терапии.

Панкреатитът се характеризира с повтарящи се епизоди на възпаление на панкреаса. При наследствен панкреатит симптомите обикновено започват в края на детството с епизод на остър панкреатит. Повтарящият се остър панкреатит води до хроничен панкреатит поради персистиращо възпаление, което причинява трайно увреждане на тъканите и загуба на ендокринна и екзокринна функция на панкреаса. Хроничният панкреатит увеличава риска от диабет и рак на панкреаса. Генетичните тестове дават възможност за класификация на типа на панкреатита (идиопатичен или наследствен) и помагат при поставяне на отдиференциране на хроничен панкреатит от други заболявания като синдром на Shwachman-Diamond и синдром на Johanson-Blizzard, които също може да се проявят с панкреатит.

Холестазата представлява патологично болестно състояние, при което е блокирано преминаването на жлъчка в храносмителната система. Често холестезата е наричана и холестазен синдром. В зависимост от причините за развитие на холестазата тя бива вътрехепатална и екстрахепатална. Продължителното протичане на холестаза причинява структурни нарушения в чернодробната структура, които могат да бъдат както обратими, така и необратими. Генетичното изследване за холестаза е подходящо за пациенти, които имат всякакъв вид холестаза, включително тези с клинично подозрение за:

  • Синдром на Alagille (JAG1, NOTCH2)
  • Цитрулинемия (SLC25A13)
  • Артрогрипоза, бъбречна дисфункция и синдром на холестаза (синдром на ARC; VPS33B, VIPAS39)
  • Дефицит на алфа-1-антитрипсин (SERPINA1)
  • Синдром на Crigler-Najjar тип 1 и 2 (UGT1A1)
  • Синдром на Dubin-Johnson (ABCC2)
  • Синдром на Gilbert (UGT1A1)
  • Интрахепатална холестаза на бременността тип 3 (ATP8B1)
  • Прогресираща фамилна интрахепатална холестаза (ATP8B1)
  • Вродени дефекти на синтеза на жлъчни киселини (HSD3B7, AKR1D1 )
  • Фамилна хиперхоланемия (TJP2, BAAT)
  • Доброкачествена повтаряща се интрахепатална холестаза (ATP8B1, ABCB11)

Болестта на Hirschsprung (HSCR) е вродено заболяване, характеризиращо се с липсата на определени нервни клетки в сегмент на червата. Липсата на тези клетки кара мускулите в червата да загубят способността си да придвижват чревното съдържимо през червата (перисталтика). Честотата на HSCR е приблизително 1 на 5 000 живородени, но тя варира сред различните популации.

Приблизително 50% от фамилните случаи на HSCR са хетерозиготни за мутации в RET гена, но пенетрантността на тези мутации е 50 до 70%, зависи от пола и варира в зависимост от степента на аганглионозата. В генетичното изследване за HSCR се включват и следните състояния:

  • Синдром на Waardenburg тип 4 (AR форма: EDNRB, EDN3 и AD форма: SOX10)
  • Синдром на Mowat-Wilson (ZEB2)
  • Множествена ендокринна неоплазия тип 2 (RET)

Вродената чернодробна фиброза е заболяване по рождение, при което чернодробната тъкан е заменена от фиброзна, което води до допълнителни увреждания. Болестта би могла да се дължи на генетични дефекти, хромозомни заболявания, наследствена предразположеност, синдром на бъбречна дисплазия, чернодробна фиброза и малформация на малкия мозък (Renal dysplasia hepatic fibrosis dandy walker) и други. Изследване за в чернодробна фиброза може да се извърши в случаи на вродена или ранно настъпила чернодробна фиброза, включително при клинично съмнение за автозомно рецесивно поликистозно бъбречно и чернодробно заболяване, синдром на Bardet-Biedl или синдром на Joubert.

Включват се следните състояния:

  • Нефронофтиза
  • Синдром на Bardet-Biedl
  • Синдром на Meckel
  • Синдром на Joubert
  • Бъбречна поликистоза
  • Синдром на Senior-Loken
  • Фамилна хиперхоланемия

Gastroenterologia-Laboratoria-CellGenetics

Чернодробната поликистоза представлява вродена аномалия, която се унаследява по автозомно доминантен механизъм и се характеризира с образуването на голям брой кисти в чернодробния паренхим. При почти всеки втори пациент с кистозни промени в черния дроб се наблюдава и поликистоза на бъбреците (причинена от патологични варианти в гена PKD1). В половината от случаите за образуване на множество кисти в черния дроб са отговорни болестотворни мутации в гените RKCSH или SEC63, отговорни за растежа и нормалното формиране на интрахепаталните жлъчни пътища.

Кога се препоръчва изследване за наследствени стомашно-чревни заболявания?

  • Фамилна анамнеза за стомашно-чревнo заболяване
  • Клинично подозрение за наследствена предразположеност към колоректален карцином
  • Семейно планиране в семейства с фамилна анамнеза за наследствени стомашно-чревни заболявания

Какви са ползите от генетичното изследване за наследствени стомашно-чревни заболявания?

  • Определя генетичния риск от развитие на стомашно-чревно заболяване
  • Спомага поставянето на диагноза или изясняването на поставена диагноза
  • Има прогностична стойност относно прогресията на заболяването на базата на основния генетичен дефект
  • Дава възможност за избор на подходяща терапия
  • Установява кои членове на семейството са изложени на риск и подлежат на препоръчително тестване
  • При необходимост препоръчва консултация със специалист в съответната област

Какви панели предлагаме?

  • Гастроентерология /150 гена/
  • Рак на дебело черво /30 гена/
  • Рак на панкреас /20 гена/
  • Рак на стомашно-чревен тракт /40 гена/
  • Фамилна аденоматозна полипоза /4 гена/
  • Синдром на Lynch /5 гена/
  • Вродена чернодробна фиброза /50 гена/
  • Холестаза и дефекти на жлъчни киселини /90 гена/
  • Панкреатит /20 гена/
  • Чернодробна и бъбречна поликистоза /90 гена/
  • Болест на Hirschsprung /15 гена/
  • Болест на Wilson /1 ген/
  • Цилиопатии /200 гена/
  • Вродени диарии /83 гена/
Left Menu Icon