ДЕРМАТОЛОГИЯ/ DERMATOLOGY

Оторизиран представител на SEQUENOM

Лаборатория CellGenetics

Наследствените състояния, засягащи кожата, са разнообразна група от генетично хетерогенни разстройства. Наследяването може да бъде автозомно доминантно, рецесивно или Х-свързано и мозаичнодерматологичните състояния стават все по-разпознаваеми. Където условията са високихетерогенен панел от известни гени-причинители се тестват за максимизиране на клиничната чувствителност иминимизиране на времето за диагностициране.

Изчерпателните генетични тестове и най-съвременните изследвания позволяват най-добрата в класа диагностика за предполагаеми генетични кожни заболявания. Тъй като тежестта и основните ефекти на дерматологичните заболявания са изключително широки и силно променливи, участват много различни гени. Чрез определяне на точните варианти, причиняващи заболяване, чрез нашите изчерпателни възможности за генетично изследване, можете да предоставите на пациентите си точна медицинска прогноза.

Булозната епидермолиза (EB) е група от наследствени заболявания, характеризиращи се с лезии с мехури по кожата и лигавиците, които най-често се появяват на места на триене и леки травми като краката и ръцете. При някои подтипове мехури могат да се появят и по вътрешните органи, като хранопровода, стомаха и дихателните пътища без видимо триене. Едни от най-честите гени, патологични мутации в които могат да причинят заболяването, са KRT5 и KRT14, LAMB3, COL17A1, LAMC2 и LAMA3.

По-голямата част от ихтиозите имат наследствен компонент. Тежката форма на ихтиоза най-често се унаследява по автозомно рецесивен начин, а по-малко тежката форма и свързаните с нея заболявания имат Х-свързан рецесивен или автозомно доминантен механизъм на унаследяване. Ихтиозата се характеризира със суха, белеща се кожа, която може да бъде удебелена или много тънка. Заболяването обикновено се проявява при раждането или през първата година от живота и засяга пациента през целия му живот.

Раковите заболявания, възникващи в кожата, включват базалноклетъчен рак, плоскоклетъчен рак и меланом. Меланомите рядко могат да се появят и в устната кухина, червата или окото. Ултравиолетовата радиация от излагане на слънчева светлина или солариум е основната причина за рак на кожата. Някои форми на кожен рак имат генетична първопричина и са познати като наследствени ракови синдроми.

Фамилният меланом се причинява най-често от мутации в гена CDKN2A, които могат да присъстват в до 40% от случаите. Мутациите в гена CDK4 също причиняват фамилна предразположеност към меланом. Синдромът на Gorlin е свързан с патогенни мутации в гените PTCH1 и SUFU и повишава риска от развитие на базалноклетъчен карцином. Други синдроми/гени за предразположеност към рак, които повишават риска от развитие на рак на кожата като първично или вторично заболяване включват BAP1-свързан синдром на предразположеност към тумори (BAP1), наследствен синдром на рак на гърда и яйчник (BRCA1 и BRCA2), ксеродерма пигментозум (редица гени), MITF-свързан меланом и синдром на предразположение към бъбречноклетъчен карцином (MITF), синдром на Li-Fraumeni (TP53), синдром на Cowden (PTEN) и синдром на Werner (WRN).

Неврофиброматоза тип 1 и 2 представлява генетично заболяване, което се унаследява автозомно доминантно. Генетичното изследване е ефективно при диференциална диагностика на неврофиброматоза и свързани с нея разстройства като синдром на Legius (SPRED1), синдром на LEOPARD (PTPN11 и RAF1) и фамилна шваноматоза (SMARCB1). Неврофиброматоза тип 1 (NF1) се характеризира клинично с множество петна тип «кафе с мляко» (café-au-lait), аксиларни и ингвинални лунички, множество кожни неврофиброми и нодули на ириса на Lisch. Затруднения в обучението присъстват при поне 50% от пациентите. По-рядко срещани, но потенциално по-сериозни прояви, включват плексиформени неврофиброми, глиоми на зрителния нерв и други глиоми на централната нервна система, злокачествени тумори на обвивката на периферните нерви, сколиоза, тибиална дисплазия и васкулопатия. Клиничните характеристики са силно променливи, дори в рамките на едно и също семейство.

NF1 се причинява от хетерозиготни мутации в гена NF1, кодиращ неврофибромин. Около половината от засегнатите индивиди имат de novo мутация. NF1 е относително често срещано наследствено заболяване, разпространението е 1:3 000.

Dermatology-Neurofibromatosis-Laboratoria-CellGenetics

Неврофиброматоза тип 2 (NF2) е предразположено към тумор заболяване, характеризиращо се с развитието на множество шваноми и менингиоми. Отличителният белег на NF2 е развитието на двустранни вестибуларни шваноми, водещи до загуба на слуха, шум в ушите или дисбаланс или комбинация от трите симптома. Другите основни тумори са шваноми на другите черепни, спинални и периферни нерви; менингиоми както вътречерепни (включително менингиоми на зрителния нерв), така и интраспинални, както и някои нискостепенни злокачествени заболявания на централната нервна система (епендимоми). Офталмологичните характеристики, включително намалена зрителна острота и катаракта, също са видни. Кожните особености при NF2 са много по-фини, отколкото при NF1. Около 70% от пациентите с NF2 имат кожни тумори. NF2 се причинява от мутации в гена NF2 и повече от 50% от пациентите представляват нови мутации и около една трета са мозайка за основната мутация, причиняваща заболяването. Разпространението на NF2 е 1:60 000.

Някои синдроми споделят подобни клинични характеристики с NF1 и NF2. Синдромът на Legius е много рядко състояние, което се характеризира с множество петна тип «кафе с мляко» (café-au-lait) със или без аксиларни или ингвинални лунички. Установено е, че около 2% от пациентите, отговарящи на диагностичните критерии за NF1, имат генетична мутация, която е в основата на синдрома на Legius (SPRED1). Фамилната шваноматоза се характеризира с развитието на множество шваноми на гръбначния стълб, периферните и черепно-мозъчните нерви при липса на вестибуларни шваноми. Унаследява се по автозомно-доминантен начин и се причинява от мутации в SMARCB1. Синдромът на LEOPARD е мултисистемно заболяване, включващо кожата, скелета и сърдечно-съдовата система. Характерната черта са кафяви кожни петна, наречени лентигини, които приличат на лунички.

Dermatology-Xeroderma pigmentosum-Laboratoria-CellGenetics

При пигментната ксеродерма (xeroderma pigmentosum) са налице генетични дефекти в гените за възстановяване на ДНК от увреждане. Поради невъзможност за възстановяване на грешките в ДНК, причинено от излагане на ултравиолетова светлина, пациентите с пигментна ксеродерма натрупват мутации в клетките на кожата си, което води до развитие и прогресиране на злокачествени заболявания. В допълнение към повишения риск от рак на кожата, 25% от засегнатите индивиди имат променливи неврологични прояви, които не са свързани с излагане на ултравиолетова светлина. Неблагоприятното прогресиране на пигментната ксеродерма може да бъде отслабено чрез избягване на излагане на слънчева светлина и, ако е възможно, чрез ранно отстраняване на предраковите лезии.

В една трета от случаите на туберозна склероза (TSC) се наблюдава наследственост. Мутации в два гена, TSC1 и TSC2, се наблюдават при приблизително 80% от пациентите с TSC. Туберозната склероза причинява появата на доброкачествени тумори в множество области на тялото, включително мозък, бъбреци, сърце, бели дробове и кожа, и увеличава риска от развитие на рак на мозъка и бъбреците. Тежестта на TSC варира между засегнатите индивиди и прогнозирането на развитието на рак е предизвикателство. Пациентите с установени чрез генетично изследване патогенни мутации могат да извършат ранна превенция на рака и стратегии за ранното му откриване. Разпространението на TSC е 3-5:100 000.

Dermatology-Tuberous sclerosis-Laboratoria-CellGenetics

Кога се препоръчва изследване за наследствени дерматологични болести?

  • Фамилна анамнеза за дерматологични заболявания
  • Клинично подозрение за вродена ихтиоза или ламеларна ихтиоза, хипотрикоза, булозна епидермолиза, меланома и др.

Какви са ползите от генетичното изследване за дерматологични болести?

  • Определя генетичния риск от развитие на дерматологични заболявания
  • Спомага поставянето на диагноза или изясняването на поставена диагноза
  • Има прогностична стойност относно прогресията на заболяването на базата на основния генетичен дефект
  • Дава възможност за избор на подходяща терапия
  • Дава възможност да се започне превантивно лечение и/или да се направят препоръки за начина на живот с цел подобряване на прогнозата
  • Установява кои членове на семейството са изложени на риск и подлежат на препоръчително тестване
  • Предоставя възможности за семейно планиране
  • При необходимост препоръчва консултация със специалист в съответната област

Какви панели предлагаме?

  • Дерматология /250 гена/
  • Наследствен меланом /20 гена/
  • Неврофиброматоза /9 гена/
  • Ксеродерма пигментозум /9 гена/
  • Туберозна склероза /2 гена/
  • Ихтиоза /60 гена/
  • Булозна епидермолиза /26 гена/
  • Дискератоза /15 гена/
  • Хиперкератоза /3 гена/
  • Ектодермални дисплазии /80 гена/
  • Синдром на Hermansky-Pudlak /25 гена/
  • Синдром на Ehlers-Danlos /100 гена/
  • Синдром на Waardenburg /7 гена/

Оторизиран представител на SEQUENOM

Лаборатория CellGenetics

Лаборатория „CellGenetics“ е най-новото звено към Тъканна банка „Садаса 2007“, която вече 10 години е лидер в съхранението на стволови клетки и ексклузивен представител на английската банка за съхранение „Cells4Life“. ТБ „Садаса“ разширява дейността си, като отваря нова генетична и медико-диагностична лаборатория „CellGenetics“, която ще се занимава със специализирани анализи на данни от цялостно геномно секвениране и пълен набор от услуги в областта на клиничната диагностика.

Геномното секвениране представлява широкоспектърно генетично изследване, при което се установява последователността на близо 100% от човешкото ДНК. Изследването е ново за българския пазар, като с въвеждането му основната цел на екипа ни е да създадем устойчив модел за развитие на персонализираната медицина и геномика в България, предлагайки на клиентите си достъпен начин да получат пълните данни от генома си. След генериране на данните основна отговорност на екипа ни от експерти е да спомогнем при интерпретацията на геномните секвенции, извършвайки таргетни анализи на различни панели от гени в зависимост от интереса на клиента.

Геномното секвениране дава информация за последователността от бази на всеки един протеин-кодиращ ген, както и на всички РНК гени и други функционални региони, регулиращи генната експресия.

Left Menu Icon